Когато ме търсиш

и разбиваш със крясък вратата ми

или звъниш продължително

(няколко пъти по десет)

на немия, като мен, телефон;

когато стоиш със минути 

в студения коридор

само по тениска и с мокра коса

и когато накрая реша

да отключа;

когато те видя разплакан

с няма болка в очите ти

и когато към мен се затичаш

да ме заключиш в прегръдка

и чуя дрезгавото ти "съжалявам"

тогава

със страшна сила се връщам

дори до минута

да не съм се побирала в себе си

от обида и ярост;

тогава единственото нещо в света

което изобщо има значение

е само да те прегръщам;

тогава ме заболява сърцето

за другото ми сърце,

което пред мен и заради мен се разкъсва

и тогава разбирам

че не плача от болка,

а от обич. По теб.