31 jul 2007, 22:16

РАВНОСМЕТКА

Poesía

878 0 1

РАВНОСМЕТКА

Тъгува в мен отминалото време -

било е - знам,

но няма да е пак!

Усмивката ми малко уморена,

загубила е свойта красота,

тъгувам за пътеката, която

напред ще продължи -

но няма да е с мен.

Тъгувам тихо за росата,

окъпала нозете ми в зори.

Така тъгува в нас сърцето,

когато тежка равносметка

душите ни разсича

и отминалите дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0