РАВНОСМЕТКА
Тъгува в мен отминалото време -
било е - знам,
но няма да е пак!
Усмивката ми малко уморена,
загубила е свойта красота,
тъгувам за пътеката, която
напред ще продължи -
но няма да е с мен.
Тъгувам тихо за росата,
окъпала нозете ми в зори.
Така тъгува в нас сърцето,
когато тежка равносметка
душите ни разсича
и отминалите дни!
© Елена Бързева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
