РАВНОСМЕТКА
Тъгува в мен отминалото време -
било е - знам,
но няма да е пак!
Усмивката ми малко уморена,
загубила е свойта красота,
тъгувам за пътеката, която
напред ще продължи -
но няма да е с мен.
Тъгувам тихо за росата,
окъпала нозете ми в зори.
Така тъгува в нас сърцето,
когато тежка равносметка
душите ни разсича
и отминалите дни!
© Елена Бързева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
