РАВНОСМЕТКА
Тъгува в мен отминалото време -
било е - знам,
но няма да е пак!
Усмивката ми малко уморена,
загубила е свойта красота,
тъгувам за пътеката, която
напред ще продължи -
но няма да е с мен.
Тъгувам тихо за росата,
окъпала нозете ми в зори.
Така тъгува в нас сърцето,
когато тежка равносметка
душите ни разсича
и отминалите дни!
© Елена Бързева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
