19 jul 2008, 17:39  

Равносметка

1.1K 0 11

Разхождайки се
по ръба на Ножа,
прибирам
огорчените мечти.
А там,

у нас,
навън на двора,
Мълчанието,
уморено спи...

Останах си
с изстраданите
крачки,
с илюзиите
по отминалия ден.                                      
Дори умората
си тръгва,
обидена
на светлото у мен...
Защо
нещата от живота
не са достатъчни
и ти не си щастлив?
Защо,
напук на всяка мъка,
Животът

е така красив?
Защо
от толкова
излишни думи
душата ми позна
какво е Гняв?

Не ще се случим помежду си!

За всеки
Слънцето
ще свети
с различен блясък
и различна
страст ще търсим
в нечии сюжети...
Поисках те, Любов!
Не ще се случим
помежду си,
ако да живеем
 ни е страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....