19 jul 2008, 17:39  

Равносметка 

  Poesía » De amor
873 0 11

Разхождайки се
по ръба на Ножа,
прибирам
огорчените мечти.
А там,

у нас,
навън на двора,
Мълчанието,
уморено спи...

Останах си
с изстраданите
крачки,
с илюзиите
по отминалия ден.                                      
Дори умората
си тръгва,
обидена
на светлото у мен...
Защо
нещата от живота
не са достатъчни
и ти не си щастлив?
Защо,
напук на всяка мъка,
Животът

е така красив?
Защо
от толкова
излишни думи
душата ми позна
какво е Гняв?

Не ще се случим помежду си!

За всеки
Слънцето
ще свети
с различен блясък
и различна
страст ще търсим
в нечии сюжети...
Поисках те, Любов!
Не ще се случим
помежду си,
ако да живеем
 ни е страх.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любопитно ми беше как си започнала и пак наздраве!
  • Ехе, къде ме върна. В началото. Наздраве!
  • Наздраве за случването!
  • Възхитен съм!
  • Въпроси, въпроси...
    Допада ми.
    Със Здраве
    Симо
    Градец
  • Хареса ми всичките ти стихове , реших да прочета само "Равносметка" , защото имам стих със същото заглавие , но след прочита му не останаха колебания за останалите !Много хубави са и наситени с емоция и чувства!Поздрави и прегръдки от мен Светле!
  • не се страхувайте да живеете! любовта е смела!
    поздрави, Светлана, хубаво стихотворение
  • Пишеш интересно.
    Добре дошла!
  • По острието ходиш
    средоточи се!
    пази се!
    За да не те награждават
    със звездния орден
    на лудия!

    Хареса ми!
  • В любовта няма страх, там е приемането и разбирането!
    Стихът ти е чудесен!
    Добре дошла от мен!
  • Малко тъжно, но прекрасно!!!
    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??