Равносметка
Разхождайки се
по ръба на Ножа,
прибирам
огорчените мечти.
А там,
у нас,
навън на двора,
Мълчанието,
уморено спи...
Останах си
с изстраданите
крачки,
с илюзиите
по отминалия ден.
Дори умората
си тръгва,
обидена
на светлото у мен...
Защо
нещата от живота
не са достатъчни
и ти не си щастлив?
Защо,
напук на всяка мъка,
Животът
е така красив?
Защо
от толкова
излишни думи
душата ми позна
какво е Гняв?
Не ще се случим помежду си!
За всеки
Слънцето
ще свети
с различен блясък
и различна
страст ще търсим
в нечии сюжети...
Поисках те, Любов!
Не ще се случим
помежду си,
ако да живеем
ни е страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Ехе, къде ме върна. В началото. Наздраве!
