Jul 19, 2008, 5:39 PM  

Равносметка

  Poetry » Love
1.1K 0 11

Разхождайки се
по ръба на Ножа,
прибирам
огорчените мечти.
А там,

у нас,
навън на двора,
Мълчанието,
уморено спи...

Останах си
с изстраданите
крачки,
с илюзиите
по отминалия ден.                                      
Дори умората
си тръгва,
обидена
на светлото у мен...
Защо
нещата от живота
не са достатъчни
и ти не си щастлив?
Защо,
напук на всяка мъка,
Животът

е така красив?
Защо
от толкова
излишни думи
душата ми позна
какво е Гняв?

Не ще се случим помежду си!

За всеки
Слънцето
ще свети
с различен блясък
и различна
страст ще търсим
в нечии сюжети...
Поисках те, Любов!
Не ще се случим
помежду си,
ако да живеем
 ни е страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...