Равносметка
Нетрайното дълбоко ме привлича
с неясни, но вълшебни цветове.
Отрекох себе си, а в другите се вричах.
Отхвърлих всички земни богове.
Догарят най-последните ми мисли,
главни от времето, поднесло само кал.
Не търся днес възвишените истини,
дори за краткия живот не ми е жал.
В окото на несбъднатото ще остана,
подобно сянка сраснала се със скала.
Приех съдбата като вечна рана
и полет горд над непристъпните била.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
