7 jul 2016, 19:49

Равносметка 

  Poesía
954 5 15
Нетрайното дълбоко ме привлича
с неясни, но вълшебни цветове.
Отрекох себе си, а в другите се вричах.
Отхвърлих всички земни богове.
Догарят най-последните ми мисли,
главни от времето, поднесло само кал.
Не търся днес възвишените истини,
дори за краткия живот не ми е жал.
В окото на несбъднатото ще остана,
подобно сянка сраснала се със скала.
Приех съдбата като вечна рана
и полет горд над непристъпните била.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??