Jul 7, 2016, 7:49 PM

Равносметка

Poetry

1.1K 5 15

Нетрайното дълбоко ме привлича
с неясни, но вълшебни цветове.
Отрекох себе си, а в другите се вричах.
Отхвърлих всички земни богове.

Догарят най-последните ми мисли,
главни от времето, поднесло само кал.
Не търся днес възвишените истини,
дори за краткия живот не ми е жал.

В окото на несбъднатото ще остана,
подобно сянка сраснала се със скала.
Приех съдбата като вечна рана
и полет горд над непристъпните била.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих! Вечният стремеж към несбъднатото, към възвишеното!

2019-01-22T21:46:11+02:00
Елиза13 (Мария)

Има много сила и дълбочина в стиха ти! Поздравявам те Младен!

2018-04-30T09:40:41+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Висока оценявам стиха.Много е хуваво с елегично чувство и много нежност.както винаги си оставяш верен на изказа си.Образен,и точен

2017-03-09T23:38:31+02:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

"Не търся днес възвишените истини,
дори за краткия живот не ми е жал."
малко е спорно дали не търсиш. Според мен ти си в постоянно търсене. А що се отнася до стихът, прекрасен е! Първият куплет ме грабна, много е истински, много е силен. Поздравления!

2016-07-09T13:26:15+03:00
Izumrudkata (Катя)

Младене, благодаря ти за хубавите пожелания!
В новият ти стих разголваш твърде много истини...
"Защото космосът неспирно ни зове,
да се изтръгнем от черупката си крехка."
С най - добри пожелания за нови творчески успехи!

2016-07-08T22:57:25+03:00