vega666 (Младен Мисана)
1548 14290
7.07.2016 г., 19:49 ч.

Равносметка 

  Поезия
846 5 16

Нетрайното дълбоко ме привлича
с неясни, но вълшебни цветове.
Отрекох себе си, а в другите се вричах.
Отхвърлих всички земни богове.

Догарят най-последните ми мисли,
главни от времето, поднесло само кал.
Не търся днес възвишените истини,
дори за краткия живот не ми е жал.

В окото на несбъднатото ще остана,
подобно сянка сраснала се със скала.
Приех съдбата като вечна рана
и полет горд над непристъпните била.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих! Вечният стремеж към несбъднатото, към възвишеното!
  • Има много сила и дълбочина в стиха ти! Поздравявам те Младен!
  • Висока оценявам стиха.Много е хуваво с елегично чувство и много нежност.както винаги си оставяш верен на изказа си.Образен,и точен
  • "Не търся днес възвишените истини,
    дори за краткия живот не ми е жал."
    малко е спорно дали не търсиш. Според мен ти си в постоянно търсене. А що се отнася до стихът, прекрасен е! Първият куплет ме грабна, много е истински, много е силен. Поздравления!
  • Младене, благодаря ти за хубавите пожелания!
    В новият ти стих разголваш твърде много истини...
    "Защото космосът неспирно ни зове,
    да се изтръгнем от черупката си крехка."
    С най - добри пожелания за нови творчески успехи!
  • На твоята страница винаги идвам с очакването за нещо възвишено, различно, силно... и никога не оставам разочарована!
    Тук не прочетох просто поредното стихотворение, тук нещо ме хвана и ме разтърси!
    Прекрасен ден ти пожелавам, Младене!
  • Мммм..., каква реч - преКрасно..., аз обаче съм си малко егоист и не бих си го казала така - всичко що е родно, ми е мило и драго и стискам здраво с две ръце..., "Що ми е мило и драго, на кепенците, мамо, да седам, да седам мамо, язи да си гледам...!!!"
    "Догарят най-последните ми мисли,
    главни от времето, поднесло само кал.
    Не търся днес възвишените истини,
    дори за краткия живот не ми е жал."
  • Дълбоките тунели на мисълта раждат красиви творения! Плитките следи на времето могат да са лодки, одвеждащи към вечността. Красиви лупинги твориш с полетите си, Мисана!
  • Страхотно е! Всеки автор има възходи и падения и аз се удивлявам на способността ти да си все там горе...
  • Чудесен стих, Младене!
    "Отрекох себе си, а в другите се вричах.
    Отхвърлих всички земни богове."
  • С Рени съм,последния куплет е едно своеобразно поетично послание - равносметка, а силата на поетичните образи е отново на висотата, толкова характерна за поезията ти! Приеми моите поздравления и силни аплодисменти!
  • Поздравления за хубавия стих, Младене!
  • Избирам си първия куплет, ако позволиш, Младене! Благодаря!
  • Присъединявам се към мнението на Ренета и Десислава. Чудесно е!
  • Елегично звучиш тук, Младене, но "скритото" ми хареса много, особено в последния куплет. Поздрав!
  • Красота! Стихът е много добър! Мелодиката остава в душата, образите са страхотни! Запомних: "Нетрайното дълбоко ме привлича". Началото хваща читателя и го кара да "приеме съдбата си като вечна рана".
Предложения
: ??:??