silverfox52 (Илия Станков)
36 35
18 nov 2016, 7:56  

Равносметка 

  Poesía
1150 4 6

 

 

Някак си живях надве-натри -

еднакъв краят е за всеки.

Небесен съд ми предстои,

присъда с щемпела навеки.

 

Срещу името ми е записан грях -

тефтерът божи не забравя.

За прошка молих се, дали успях

всъщност грешките си да поправя?

 

Резон е шепа пръст и свещ, тамян,

разплакани очи, а в нечии досада.

Желан - отричан, скъп или презрян,

бях ли нужен или бях фасада.

 

Тази равносметка още е проект,

елей в светилника ми има.

Изпрати ли ми знак светия Архитект,

простен и непрежален нека си замина.

 

Прошка, обич и мементо мори -

есенцията на живота кратък.

Веднъж се раждаш, няма втори,

прах и пепел е от тук нататък.

                         

© Илия Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??