silverfox52 (Илия Станков)
36 35
18.11.2016 г., 7:56 ч.  

Равносметка 

  Поезия
1141 4 6

 

 

Някак си живях надве-натри -

еднакъв краят е за всеки.

Небесен съд ми предстои,

присъда с щемпела навеки.

 

Срещу името ми е записан грях -

тефтерът божи не забравя.

За прошка молих се, дали успях

всъщност грешките си да поправя?

 

Резон е шепа пръст и свещ, тамян,

разплакани очи, а в нечии досада.

Желан - отричан, скъп или презрян,

бях ли нужен или бях фасада.

 

Тази равносметка още е проект,

елей в светилника ми има.

Изпрати ли ми знак светия Архитект,

простен и непрежален нека си замина.

 

Прошка, обич и мементо мори -

есенцията на живота кратък.

Веднъж се раждаш, няма втори,

прах и пепел е от тук нататък.

                         

© Илия Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??