Равносметка
Някак си живях надве-натри -
еднакъв краят е за всеки.
Небесен съд ми предстои,
присъда с щемпела навеки.
Резон е шепа пръст и свещ, тамян,
разплакани очи, а в нечии досада.
Желан - отричан, скъп или презрян,
бях ли нужен или бях фасада.
Тази равносметка е засега проект,
елей в светилника ми има.
Изпрати ли ми знак светия Архитект,
простен и непрежален нека си замина.
Прошка, обич и мементо мори -
еманация са на живота кратък.
Веднъж се раждаш, няма втори,
прах и пепел е от тук нататък.
© Илия Станков All rights reserved.
