2 abr 2017, 19:46

Равносметка

864 1 1

Изпитвам нуждата да викам.

Да кресна или да руша.

Да махна си преградите по пътя.

Да успея съвест да утеша.

 

Да кажа си, че истината зная

и че животът ми тече по план

и че всичкото, което правя

е истинско и не ме е срам

 

да застана сам пред себе си

и да кажа: "Ето ме.

Направих го, защото трябваше.

Това реших. Съдете ме."

 

Така бих искал то да бъде,

но не получи се - уви.

Мечти едно са, факти друго

и може би за туй боли,

 

че се усещам като несретник

мечтал си за разкош,

като идеалист чудесен,

но като изпълнител - лош.

 

С представите си в чудесата,

че ще успее да подреди

на тежкия живот нещата

като шахматни фигури.

 

Оказа се, че съм мечтател,

и че се ветрея като дух

на живота в пространството,

очаквайки да остана сух

 

от буйните води житейски,

заливащи ме всеки ден,

от ураганния вятър,

плющящ, безмилостен

 

опитващ се да ме направи

марионетка на конци,

която ако избере посока

да поеме негативите си.

 

Разливам се като вода безплодна,

несътворяваща живот,

а по-скоро давеща и мъртва,

погълнала узрелия плод

 

на сътвореното с много сили,

на старанията безброй,

на напъните да успея

и реализирам живота свой.

 

За това ми е желанието да викам,

да крещя и да руша.

Защото не усещам да постигам

желаната от мен мечта.

 

                  Стефан Цеков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Цеков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Новото руши остарялото,като пролетна вода ,дошла от изворите на гнева.Мечтата подминава бентовете на застоя и ги руши!🐎

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...