Изпитвам нуждата да викам.
Да кресна или да руша.
Да махна си преградите по пътя.
Да успея съвест да утеша.
Да кажа си, че истината зная
и че животът ми тече по план
и че всичкото, което правя
е истинско и не ме е срам
да застана сам пред себе си
и да кажа: "Ето ме.
Направих го, защото трябваше.
Това реших. Съдете ме." ...