23 ene 2019, 13:23

Равносметка

1.3K 2 0

                                   Сега е време за разплата

                                   между Човека и Земята!

                                   Едно невидимо звено

                                   задвижва Звездните машини...

                                   От "умното" ни потекло

                                   зависят лютите ни Зими.

                                   Неописуем скреж вали,

                                   а красотата му - бодлива!

                                   Напомня ни - да се смирим

                                   пред творчеството на Всемира!

                                   Когато девственият сняг,

                                   нанася първите си щрихи,

                                   следа от птичи полет плах

                                   ни кара да преминем тихо

                                   по ледените страхове...

                                   Защото с нашето "оттатък"

                                   Светът ни ще се озове

                                   в капан, а щракването - кратко!

                                   Чрез този благороден студ,

                                   след който семето прораства,

                                   Земята сякаш казва: -Тук,

                                   бъди стопанин! Аз те пазя!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

29 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....