23 ene 2019, 13:23

Равносметка

1.3K 2 0

                                   Сега е време за разплата

                                   между Човека и Земята!

                                   Едно невидимо звено

                                   задвижва Звездните машини...

                                   От "умното" ни потекло

                                   зависят лютите ни Зими.

                                   Неописуем скреж вали,

                                   а красотата му - бодлива!

                                   Напомня ни - да се смирим

                                   пред творчеството на Всемира!

                                   Когато девственият сняг,

                                   нанася първите си щрихи,

                                   следа от птичи полет плах

                                   ни кара да преминем тихо

                                   по ледените страхове...

                                   Защото с нашето "оттатък"

                                   Светът ни ще се озове

                                   в капан, а щракването - кратко!

                                   Чрез този благороден студ,

                                   след който семето прораства,

                                   Земята сякаш казва: -Тук,

                                   бъди стопанин! Аз те пазя!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

29 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...