23 янв. 2019 г., 13:23

Равносметка

1.3K 2 0

                                   Сега е време за разплата

                                   между Човека и Земята!

                                   Едно невидимо звено

                                   задвижва Звездните машини...

                                   От "умното" ни потекло

                                   зависят лютите ни Зими.

                                   Неописуем скреж вали,

                                   а красотата му - бодлива!

                                   Напомня ни - да се смирим

                                   пред творчеството на Всемира!

                                   Когато девственият сняг,

                                   нанася първите си щрихи,

                                   следа от птичи полет плах

                                   ни кара да преминем тихо

                                   по ледените страхове...

                                   Защото с нашето "оттатък"

                                   Светът ни ще се озове

                                   в капан, а щракването - кратко!

                                   Чрез този благороден студ,

                                   след който семето прораства,

                                   Земята сякаш казва: -Тук,

                                   бъди стопанин! Аз те пазя!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

29 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...