23.01.2019 г., 13:23

Равносметка

1.3K 2 0

                                   Сега е време за разплата

                                   между Човека и Земята!

                                   Едно невидимо звено

                                   задвижва Звездните машини...

                                   От "умното" ни потекло

                                   зависят лютите ни Зими.

                                   Неописуем скреж вали,

                                   а красотата му - бодлива!

                                   Напомня ни - да се смирим

                                   пред творчеството на Всемира!

                                   Когато девственият сняг,

                                   нанася първите си щрихи,

                                   следа от птичи полет плах

                                   ни кара да преминем тихо

                                   по ледените страхове...

                                   Защото с нашето "оттатък"

                                   Светът ни ще се озове

                                   в капан, а щракването - кратко!

                                   Чрез този благороден студ,

                                   след който семето прораства,

                                   Земята сякаш казва: -Тук,

                                   бъди стопанин! Аз те пазя!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

29 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...