23.01.2019 г., 13:23

Равносметка

1.3K 2 0

                                   Сега е време за разплата

                                   между Човека и Земята!

                                   Едно невидимо звено

                                   задвижва Звездните машини...

                                   От "умното" ни потекло

                                   зависят лютите ни Зими.

                                   Неописуем скреж вали,

                                   а красотата му - бодлива!

                                   Напомня ни - да се смирим

                                   пред творчеството на Всемира!

                                   Когато девственият сняг,

                                   нанася първите си щрихи,

                                   следа от птичи полет плах

                                   ни кара да преминем тихо

                                   по ледените страхове...

                                   Защото с нашето "оттатък"

                                   Светът ни ще се озове

                                   в капан, а щракването - кратко!

                                   Чрез този благороден студ,

                                   след който семето прораства,

                                   Земята сякаш казва: -Тук,

                                   бъди стопанин! Аз те пазя!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

29 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...