imperfect (Яна)
274 2097
16 jul 2019, 17:37

Равносметка 

  Poesía » De amor
1420 13 38

"Но след голямата загуба можеш да се приземиш само на едно място: в себе си. И не може да бъде шумно, защото голямата загуба си иска тишината."

– Мария Лалева

 

Този път се прибирам обратно към себе си.

Там, където вратата е вечно отключена.

Там, където не крия, че моите белези

по гърба са от хора.

И веднъж не – от кучета.

 

Нямам време за чай. Сипвам снощното вино

в чаша, после във втора. Навик ми е (дискретен).

Придобих го в последните десет години.

(Чаках мъж... Не дойде.)

И изпивам и двете.

 

Прибера ли се в себе си, всичко някак се свива.

Само не и леглото. Само то е огромно.

И е адски студено. И не ми се приспива.

В него още съм малка.

Тъжна.

Тиха.

Бездомна.

 

Затова ще си тръгна.

Ще поема нанякъде

с малки стъпки. Напред.

Ще се смея. Ще дишам.

 

Уморих се от търсене.

Уморих се от бягане.

Само не от любов...

Само не

да обичам.

© Яна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинско и познато. Поздравления!
  • !!!
    Само не и леглото. Само то е огромно
  • Юри, не😊
  • Ирина, разбрах! Няма палатки, а петзвезден хотел! Няма да се оплакваме по-вече, нали? 😀
  • Юри, ясно... Добре броиш до десет 😉
    Няма да ни ходят на дайкиритата и маргаритите, но това е друга тема 😜
  • Тръгваме, взех две палатки!
  • Чела съм го. Страхотно е!
    Всичко на Яна е страхотно.
  • Стегнати са. Слънчака не е ли доста отиграван? Малко по на юг. Съвсем малко. И после с едно малко фериботче, така...под маслините. И под други работи... 😀🛥 🍸🍸🍸🍻🍻🍻
  • По чаша Мохито, аууу, колко изискано😊
    Между другото, права си за откровения, не забелязах че си отсъствала, а и това няма значение. Хайде, всеки да си пие бирите, и да си пише там каквото му харесва. 🥂
    Няма икона за бира тук, мамка му 😟
  • Събрахме се съвсем прилична компания значи. Сега само чакаме Ирина да си стегне куфара и отиваме да се вдъхновяваме всички при морските вълни на по чаша мохито (бира, шампанско и кой каквото го вдъхновява). Исе, задръж до пристигането, после може и три.
  • Айде на Слънчака тогава да ходим, с Юри! 😊
    Ако ме вземете с вас, де
    И да си почиваме активно...
  • Няма лошо да отсъстваш, всеки има нужда от отдъхване. Но присъствието ти е осезаемо.
    Така де! Този стих определено е моята бира. Ако правилно съм ви разбрала с Петър
    Много моя.
  • Редактирах, понеже впоследствие осъзнах какво си искал да кажеш. Иначе, Откровения определено не е трибуната, която бих използвала, за да си развявам... имиджа. Десетмесечното ми отсъствие тук го доказва. Наздраве!
  • Знам, Яна, радвам се, че имаш чувство за хумор. Моята бира е ясна за милиардите ми читатели от нашата и няколко съседни галактики. 😆Аз тихо не мога. Хайде наздраве, всеки с бирата си, и да пишеш, че сестрите са жадни, не за бира. 😉
    Бързо редактираш, казах ти, печеливш атитюд, добрият имидж винаги печели, на някой просто им се удава. Браво. 👍
  • Всичките сме вещици, както се казва, сестри от всички страни, обединявайте се... За другото – не знам каква е твоята бира, ама нашата пивоварна само такава произвежда... За хубаво, за лошо, това е положението. И аз си се смея на клишетата и еднообразните теми понякога, ама тихичко. Благодаря ви, господа! И на двамата!
  • Много добре изработен стил, май съм го казвал вече. Не е моят, аз пия друга бира, но това се търси, темата за любовта и раздялата привлича като с магнит читатели. Какво ми хареса: “с малки стъпки, напред”, и няма нужда напред да е отделно изречение. Какво не: цитатът в началото е клише (нали сме говорили за клишетата), а, и онова за богинята, вещицата и последното не се чете, май е на английски

    На теб пожелания за успех не ти трябват, имаш печеливш атитюд, което е добре.
    👍
  • Супер си! Ех, Любов! Страстна и жестока. Крадеш живота ми, но даваш ми посока. От тебе бягам. Все за теб мечтая!
  • И ти ме вълнуваш с тези мили думи, Меги.
  • Яни, вълнуваш както винаги!
  • Здрава и вдъхновена ми бъди, Кери! Благодаря ти, че беше тук.
  • Бях тук и се възхитих...Браво, момиче!
  • Силвенце, виждането ти винаги е било много ценно за мен, тъй като изключително уважавам творчеството ти и начина, по който изразяваш индивидуалността си чрез думите. Благодаря ти от цялото си сърце за това, че ми остави парченце топлина с коментара си.
  • Прочетох го няколко пъти, ужасно много ми хареса. Благодаря за усещането.🌹
  • Веднага влизам, любима.

    Как се радвам на присъствието ти, Гавраил! Всеки път! Благодаря ти!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Вече е при теб, не си губи времето да го търсиш, провери пощата си, Яничко! ❤️
  • Дори му бях забравила заглавието, но погледнах да си го припомня. Заглавието е всъщност първия му стих. Не умея да пращам линкове, потърси го няколко страници от заглавията назад. ❤️
  • Буквално ме остави безмълвна! Нямах представа, а сега ми стана така топло на душичката! Моля ти се, дай ми линк, любима, искам да го прочета това стихотворение!
  • Толкова се радвам на творческото ти избухване, Яничко! Перфектна Поезия си ни поднесла! Самовглъбена и търсеща вътрешното ти аз. Тя ми напомни толкова много едно мое стихотворение, писано преди години, че в първия момент си помислих, че са свързани. Започва така:
    Прибирам се на светло във душата си!
    Виждаш ли, каква идентичност в усещанията!
    Пиши, не спирай миличка!
  • Много прегръдки, Наде! Вълшебна вечер ти желая!
  • В себе си...Докато направиш първата малка стъпчица...Ех, Яничка! Познато, до болка...Гуш!
  • Всички отговори са там... Само чакат да се гмурнем надълбоко. Прегръдки, Пепи!
  • Много е хубаво, поглед "в себе си"! Поздравления!
  • Удоволствието е изцяло мое! Благодаря ви, SMooth, Ивон и Марианка, че се спряхте и коментирахте!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Поздрав! Няма какво да се коментира ... силно е и казано
  • Таня! За мен е чест присъствието ти тук! Благодаря ти сърдечно за топлината!
  • Разкош!
Propuestas
: ??:??