Равносметка
"Но след голямата загуба можеш да се приземиш само на едно място: в себе си. И не може да бъде шумно, защото голямата загуба си иска тишината."
– Мария Лалева
Този път се прибирам обратно към себе си.
Там, където вратата е вечно отключена.
Там, където не крия, че моите белези
по гърба са от хора.
И веднъж не – от кучета.
Нямам време за чай. Сипвам снощното вино
в чаша, после във втора. Навик ми е (дискретен).
Придобих го в последните десет години.
(Чаках мъж... Не дойде.)
И изпивам и двете.
Прибера ли се в себе си, всичко някак се свива.
Само не и леглото. Само то е огромно.
И е адски студено. И не ми се приспива.
В него още съм малка.
Тъжна.
Тиха.
Бездомна.
Затова ще си тръгна.
Ще поема нанякъде
с малки стъпки. Напред.
Ще се смея. Ще дишам.
Уморих се от търсене.
Уморих се от бягане.
Само не от любов...
Само не
да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
