Равносметка
"Но след голямата загуба можеш да се приземиш само на едно място: в себе си. И не може да бъде шумно, защото голямата загуба си иска тишината."
– Мария Лалева
Този път се прибирам обратно към себе си.
Там, където вратата е вечно отключена.
Там, където не крия, че моите белези
по гърба са от хора.
И веднъж не – от кучета.
Нямам време за чай. Сипвам снощното вино
в чаша, после във втора. Навик ми е (дискретен).
Придобих го в последните десет години.
(Чаках мъж... Не дойде.)
И изпивам и двете.
Прибера ли се в себе си, всичко някак се свива.
Само не и леглото. Само то е огромно.
И е адски студено. И не ми се приспива.
В него още съм малка.
Тъжна.
Тиха.
Бездомна.
Затова ще си тръгна.
Ще поема нанякъде
с малки стъпки. Напред.
Ще се смея. Ще дишам.
Уморих се от търсене.
Уморих се от бягане.
Само не от любов...
Само не
да обичам.
© Яна All rights reserved.
