6 oct 2019, 17:00

Равносметка...

  Poesía » Otra
739 0 1

 

Равносметка...

 

Остава ми във вените ти пак любов да влея,

ако все нещо е останало от нея...

... но то не тъй много, зная,

та за това не искам да повярвам в Края!...

 

От чувствата си нищо не спестихме,

че даже изневерите простихме...

Играхме си на щедрост преголяма

и не остана много за размяна...

 

Безумно разпиляхме времето и всичко:

аз – клоун бях, а ти – трагичка,

дори успяхме непростимо да забравим:

паричка за Лодкаря да оставим!...

 

06.10.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дали любов бяхме,
    истината познахме
    и мъдрост събрахме
    или сметката си видяхме!?
    Коста, много ми хареса стиха ти! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...