6.10.2019 г., 17:00

Равносметка...

740 0 1

 

Равносметка...

 

Остава ми във вените ти пак любов да влея,

ако все нещо е останало от нея...

... но то не тъй много, зная,

та за това не искам да повярвам в Края!...

 

От чувствата си нищо не спестихме,

че даже изневерите простихме...

Играхме си на щедрост преголяма

и не остана много за размяна...

 

Безумно разпиляхме времето и всичко:

аз – клоун бях, а ти – трагичка,

дори успяхме непростимо да забравим:

паричка за Лодкаря да оставим!...

 

06.10.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали любов бяхме,
    истината познахме
    и мъдрост събрахме
    или сметката си видяхме!?
    Коста, много ми хареса стиха ти! Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...