Бояна (Бояна Костова)
15 324
17 nov 2006, 12:02

Равносметка 

  Poesía
1764 0 6

РАВНОСМЕТКА

 

Дали защот родена съм през есента,

при мен отвява вятъра листата пожълтели.

Сред шумата от преходни неща,

аз търся стойността на дните отлетели.

 

На есента в капана се улавя мисълта,

почивка не намира там, а вдъхновение.

И само няколко хербарии дълбоко в паметта,

напомнят за отминалото лятно настроение.

 

Макар облечена в младежки дрехи,

не мога аз да скрия есента.

Оплела ме е тя в своите мрежи,

а под листопада вехне младостта.

 

Затуй страдам днес по своята душа –

изгубила отдавана бодростта.

С надежда аз очаквам пролетта

и нейната прохлада – лек единствен за ума.

 

С венец ухаен ще покрия аз тогаз косите

и нека той дари със свежест мисълта.

С кокиче бяло ще закича аз тогаз гърдите

и нека то от зимен сън извади моята душа.

© Бояна Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз харесвам есента макар и да съм роден през пролетта. Есента е сезон на добри другари, увлекателни истории, плодородие, изобилие и духовно събуждане. Харесвам още и този едничък ден когато лятото се връща през есента. Мимолетността на това лято ми е по-ценна от лудостта на юлското слънце. Хубав стих. Почувствах.
  • Не идва истински есента,щом душата трепти в съзвучие с другите...
  • Много красиво! Много нежност и тъга...
    Много хубаво , Бояна.Развълнува ме.С обич.
  • Поздрави, Бояна!!! Много хубав стих!!!
  • Браво!
  • След есен и зима идва пролет. Така е, доброто и лошото вървят ръка за ръка. А това ни прави по-силни, нищо че на моменти милсим, че не можем да продължим. Поздрави и прегръдки
Propuestas
: ??:??