Равносметка
РАВНОСМЕТКА
Дали защот родена съм през есента,
при мен отвява вятъра листата пожълтели.
Сред шумата от преходни неща,
аз търся стойността на дните отлетели.
На есента в капана се улавя мисълта,
почивка не намира там, а вдъхновение.
И само няколко хербарии дълбоко в паметта,
напомнят за отминалото лятно настроение.
Макар облечена в младежки дрехи,
не мога аз да скрия есента.
Оплела ме е тя в своите мрежи,
а под листопада вехне младостта.
Затуй страдам днес по своята душа –
изгубила отдавана бодростта.
С надежда аз очаквам пролетта
и нейната прохлада – лек единствен за ума.
С венец ухаен ще покрия аз тогаз косите
и нека той дари със свежест мисълта.
С кокиче бяло ще закича аз тогаз гърдите
и нека то от зимен сън извади моята душа.
© Бояна Костова All rights reserved.
