Таралежка ме нарече моя дружка,
/всъщност второто, различно Аз/.
С думички бодливи не наужким,
амурно не, пробождала съм вас.
А друг приятел каза, че залитам
с прийоми на нахален психолог.
Помоли ме сама да се попитам
кому е нужен моя монолог.
Не съм наставник, нито пък учител.
Бодлив - въпросник струва ли да съм,
щом думите в пространството увисват
и тъжно се прокрадват в нечий сън?
Тогава... предпочитам тишината,
безмълвната, лишена от стрели.
Та... нека си остана зад стената.
В безболие животът продължи.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados