Oct 11, 2015, 12:01 AM

Равносметка

  Poetry » Other
581 0 3

Таралежка ме нарече моя дружка,
/всъщност второто, различно Аз/.
С думички бодливи не наужким,
амурно не, пробождала съм вас.


А друг приятел каза, че залитам
с прийоми на нахален психолог.
Помоли ме сама да се попитам
кому е нужен моя монолог.

 

Не съм наставник, нито пък учител.
Бодлив - въпросник струва ли да съм,
щом думите в пространството увисват
и тъжно се прокрадват в нечий сън?

 

Тогава... предпочитам тишината,
безмълвната, лишена от стрели.
Та... нека си остана зад стената.
В безболие животът продължи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, да де, Илко, ама проблемът е че мен приемат за психоаналитик!
  • Много мъдро..., - Ходи Ежко тежко, тежко из гората, говори на листата, няма слънце, вятър задуха и настръхва му кожуха, а той продължава да се фука - с листенца, с цветленца..., и с не знам какви моренца...!!!
    "А друг приятел каза, че залитам
    с прийоми на нахален психолог.
    Помоли ме сама да се попитам
    кому е нужен моя монолог."
  • Таралежът е символ на защитеността, откритостта, дружелюбието и радостта. Със своите бодлички, той промушва света на тъмнината и, или я побеждава, или здравата я разтърсва. Според легендите, таралежът е толкова мъдър, че дори Бог, когато създавал Земята, се вслушвал в съветите му.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...