Равносметка

11.10.2015 г., 0:01 ч.

Поезия » Друга

436 0 3

Таралежка ме нарече моя дружка,
/всъщност второто, различно Аз/.
С думички бодливи не наужким,
амурно не, пробождала съм вас.

А друг приятел каза, че залитам
с прийоми на нахален психолог.
Помоли ме сама да се попитам
кому е нужен моя монолог.

Не съм наставник, нито пък учител.
Бодлив - въпросник струва ли да съм,
щом думите в пространството увисват
и тъжно се прокрадват в нечий сън?

Тогава... предпочитам тишината,
безмълвната, лишена от стрели.
Та... нека си остана зад стената.
В безболие животът продължи.

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2015-10-11T18:58:12+03:00

Е, да де, Илко, ама проблемът е че мен приемат за психоаналитик!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-10-11T16:52:04+03:00

Много мъдро..., - Ходи Ежко тежко, тежко из гората, говори на листата, няма слънце, вятър задуха и настръхва му кожуха, а той продължава да се фука - с листенца, с цветленца..., и с не знам какви моренца...!!!
"А друг приятел каза, че залитам
с прийоми на нахален психолог.
Помоли ме сама да се попитам
кому е нужен моя монолог."
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2015-10-11T01:35:59+03:00

Таралежът е символ на защитеността, откритостта, дружелюбието и радостта. Със своите бодлички, той промушва света на тъмнината и, или я побеждава, или здравата я разтърсва. Според легендите, таралежът е толкова мъдър, че дори Бог, когато създавал Земята, се вслушвал в съветите му.