14 dic 2007, 11:29

Равносметка

  Poesía
725 0 16

Страдам мълчаливо с дъждовното утро.

Оставих години безценни да бягат безспир.

Осъзнах!

В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, годините отлитат и не трябва да ги пропиляваме..Прекрасно четиристишие, определено ми въздейства!
  • не страдай!животът си минава!...може би зад ъгъла те чака щастието!пожелавам ти го от сърце!!!!!!!!!
  • Много ни бягат годините,докато намерим себе си и все не се намираме.Похвално,че тъсиш собственото си Аз.
  • Благодаря ти за страхотната картина
    на визитката, миличка ПЕПИ!!!
  • Малко тъжна равносметка,
    но искрена и докосваща!
    Хареса ми много!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....