14.12.2007 г., 11:29

Равносметка

726 0 16

Страдам мълчаливо с дъждовното утро.

Оставих години безценни да бягат безспир.

Осъзнах!

В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, годините отлитат и не трябва да ги пропиляваме..Прекрасно четиристишие, определено ми въздейства!
  • не страдай!животът си минава!...може би зад ъгъла те чака щастието!пожелавам ти го от сърце!!!!!!!!!
  • Много ни бягат годините,докато намерим себе си и все не се намираме.Похвално,че тъсиш собственото си Аз.
  • Благодаря ти за страхотната картина
    на визитката, миличка ПЕПИ!!!
  • Малко тъжна равносметка,
    но искрена и докосваща!
    Хареса ми много!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...