14.12.2007 г., 11:29

Равносметка

728 0 16

Страдам мълчаливо с дъждовното утро.

Оставих години безценни да бягат безспир.

Осъзнах!

В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, годините отлитат и не трябва да ги пропиляваме..Прекрасно четиристишие, определено ми въздейства!
  • не страдай!животът си минава!...може би зад ъгъла те чака щастието!пожелавам ти го от сърце!!!!!!!!!
  • Много ни бягат годините,докато намерим себе си и все не се намираме.Похвално,че тъсиш собственото си Аз.
  • Благодаря ти за страхотната картина
    на визитката, миличка ПЕПИ!!!
  • Малко тъжна равносметка,
    но искрена и докосваща!
    Хареса ми много!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...