Равносметка
Страдам мълчаливо с дъждовното утро.
Оставих години безценни да бягат безспир.
Осъзнах!
В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Страдам мълчаливо с дъждовното утро.
Оставих години безценни да бягат безспир.
Осъзнах!
В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...
© Пепи Оджакова All rights reserved.

paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...