Днес ще си направя равносметка

за туй, което взе, и това, което даде,

За болките, лъжите, сърцебиенето,

за истинските мигове в живота ни.

А всъщност имаше ли „ние”, това

понятие не е ли малко чуждо?

Ти бе единствен, дето ме раняваше,

ти бе единствен миг на отчаяние…

А аз съм седнала за равносметка,

какво изобщо има за пресмятане…

Ти всичко взе ми, нищичко не даде -

и всеки ден умирах и във пепелта си

възкръсвах, на инат съм те обичала.

А ти пък на инат ме нараняваше…

На инат живях и се усмихвах,

и лъжех се, че тъй съм истинска…

И знаеш ли, приключих с равносметките,

добре че тъй изчезна, заличи следите си…

Сега съм истинска, усещам се обичана,

далеч от теб, животът бил и приказка.

17. IX. 2011 г.