Равносметка
Днес ще си направя равносметка
за туй, което взе, и това, което даде,
За болките, лъжите, сърцебиенето,
за истинските мигове в живота ни.
А всъщност имаше ли „ние”, това
понятие не е ли малко чуждо?
Ти бе единствен, дето ме раняваше,
ти бе единствен миг на отчаяние…
А аз съм седнала за равносметка,
какво изобщо има за пресмятане…
Ти всичко взе ми, нищичко не даде -
и всеки ден умирах и във пепелта си
възкръсвах, на инат съм те обичала.
А ти пък на инат ме нараняваше…
На инат живях и се усмихвах,
и лъжех се, че тъй съм истинска…
И знаеш ли, приключих с равносметките,
добре че тъй изчезна, заличи следите си…
Сега съм истинска, усещам се обичана,
далеч от теб, животът бил и приказка.
17. IX. 2011 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
