23 jul 2015, 23:23

Равносметка

  Poesía » Otra
947 0 2

Безспир летят край мен годините

минута по минута, ден след ден.

Отнасят младостта, мечтите ми,

възможностите, свежестта.

 

Оставам това, което съм сега -

жена в преклонна възраст,

запазила стремежа към доброто,

прекрасното около нас,

 

колкото и малко да е днес.

Казват - душата не остарява.

И смятам, че точно е така.

Ценя изкуството, семейството,

 

приятелите, верността.

Не мразя, не презирам,

а обичам. Това съм аз,

докато дишам и ме има.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много спомени бликат от тези думи!
  • Казано е неподкупно просто и въздействащо. А това е напълно достатъчно, за да генерира усещане за поезия. Поздрав!: М&M

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...