23.07.2015 г., 23:23

Равносметка

943 0 2

Безспир летят край мен годините

минута по минута, ден след ден.

Отнасят младостта, мечтите ми,

възможностите, свежестта.

 

Оставам това, което съм сега -

жена в преклонна възраст,

запазила стремежа към доброто,

прекрасното около нас,

 

колкото и малко да е днес.

Казват - душата не остарява.

И смятам, че точно е така.

Ценя изкуството, семейството,

 

приятелите, верността.

Не мразя, не презирам,

а обичам. Това съм аз,

докато дишам и ме има.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много спомени бликат от тези думи!
  • Казано е неподкупно просто и въздействащо. А това е напълно достатъчно, за да генерира усещане за поезия. Поздрав!: М&M

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...