23.07.2015 г., 23:23

Равносметка

940 0 2

Безспир летят край мен годините

минута по минута, ден след ден.

Отнасят младостта, мечтите ми,

възможностите, свежестта.

 

Оставам това, което съм сега -

жена в преклонна възраст,

запазила стремежа към доброто,

прекрасното около нас,

 

колкото и малко да е днес.

Казват - душата не остарява.

И смятам, че точно е така.

Ценя изкуството, семейството,

 

приятелите, верността.

Не мразя, не презирам,

а обичам. Това съм аз,

докато дишам и ме има.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много спомени бликат от тези думи!
  • Казано е неподкупно просто и въздействащо. А това е напълно достатъчно, за да генерира усещане за поезия. Поздрав!: М&M

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...