Jul 23, 2015, 11:23 PM

Равносметка 

  Poetry » Other
661 0 2

Безспир летят край мен годините

минута по минута, ден след ден.

Отнасят младостта, мечтите ми,

възможностите, свежестта.

 

Оставам това, което съм сега -

жена в преклонна възраст,

запазила стремежа към доброто,

прекрасното около нас,

 

колкото и малко да е днес.

Казват - душата не остарява.

И смятам, че точно е така.

Ценя изкуството, семейството,

 

приятелите, верността.

Не мразя, не презирам,

а обичам. Това съм аз,

докато дишам и ме има.

 

 

 

© Василена Т All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много спомени бликат от тези думи!
  • Казано е неподкупно просто и въздействащо. А това е напълно достатъчно, за да генерира усещане за поезия. Поздрав!: М&M
Random works
: ??:??