Безспир летят край мен годините
минута по минута, ден след ден.
Отнасят младостта, мечтите ми,
възможностите, свежестта.
Оставам това, което съм сега -
жена в преклонна възраст,
запазила стремежа към доброто,
прекрасното около нас,
колкото и малко да е днес.
Казват - душата не остарява.
И смятам, че точно е така.
Ценя изкуството, семейството,
приятелите, верността.
Не мразя, не презирам,
а обичам. Това съм аз,
докато дишам и ме има.
© Василена Т All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
