Jul 23, 2015, 11:23 PM

Равносметка

  Poetry » Other
939 0 2

Безспир летят край мен годините

минута по минута, ден след ден.

Отнасят младостта, мечтите ми,

възможностите, свежестта.

 

Оставам това, което съм сега -

жена в преклонна възраст,

запазила стремежа към доброто,

прекрасното около нас,

 

колкото и малко да е днес.

Казват - душата не остарява.

И смятам, че точно е така.

Ценя изкуството, семейството,

 

приятелите, верността.

Не мразя, не презирам,

а обичам. Това съм аз,

докато дишам и ме има.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много спомени бликат от тези думи!
  • Казано е неподкупно просто и въздействащо. А това е напълно достатъчно, за да генерира усещане за поезия. Поздрав!: М&M

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...