Остарях, с много, много години –
уж са двайсет, а сякаш са двеста.
Остарях. Много време измина,
а не мога да спра да ви срещам
мои всеки път „първи” любови.
Всеки път нещо свършвате в мене,
всяка носи ми чаша отрова,
а аз все не посягам към нея.
Може би като всички ще питаш:
„Докога, накъде, колко още?”
Ала аз не познавам стрелките
и часовник у мене не нося. ...