С посвещение

Мълчиш, с най-тежкото мълчание...

Със немотата на виновния,

а всеки поглед с теб е изпитание,

и всяка дума е ирония...

Аз съм наляла чашите. Да пия...

За дългата лъжа и обичта пропусната...

За развалената магия...

И за горчивината в гънката на устните...

Ти си навел глава, притиснал си я в дланите...

И легнала е цяла вечност очуждение...

Наливам в чашите... наливам в раните...

Наливам най-горчивото презрение...

За всяка част от теб, която аз обичам...

И за бруталното желание...

За всяко чувство, изживяно неприлично...

Завинаги: за сладкото страдание...

За теб - ти угаси това, което не угасва...

За дългата ръка на самотата...

За истинска любов, която всеки миг е страстна,

Завинаги... от този миг сме непознати...