С посвещение
Мълчиш, с най-тежкото мълчание...
Със немотата на виновния,
а всеки поглед с теб е изпитание,
и всяка дума е ирония...
Аз съм наляла чашите. Да пия...
За дългата лъжа и обичта пропусната...
За развалената магия...
И за горчивината в гънката на устните...
Ти си навел глава, притиснал си я в дланите...
И легнала е цяла вечност очуждение...
Наливам в чашите... наливам в раните... ...