С посвещение
Мълчиш, с най-тежкото мълчание...
Със немотата на виновния,
а всеки поглед с теб е изпитание,
и всяка дума е ирония...
Аз съм наляла чашите. Да пия...
За дългата лъжа и обичта пропусната...
За развалената магия...
И за горчивината в гънката на устните...
Ти си навел глава, притиснал си я в дланите...
И легнала е цяла вечност очуждение...
Наливам в чашите... наливам в раните...
Наливам най-горчивото презрение...
За всяка част от теб, която аз обичам...
И за бруталното желание...
За всяко чувство, изживяно неприлично...
Завинаги: за сладкото страдание...
За теб - ти угаси това, което не угасва...
За дългата ръка на самотата...
За истинска любов, която всеки миг е страстна,
Завинаги... от този миг сме непознати...
© Евкалипт Все права защищены