РАВНОВЕСИЕ
Понякога на крака да стоим
ни е толкова трудно,
без да падаме,
дори и прави да останем,
някак винаги успешно
се нараняваме
в един тъй яростен миг от думи,
казани безсмислено
и съжаляваме,
след това и да си простим,
както би следвало,
не успяваме
и погледи свъсени броим
с наслада и умело
се залъгваме,
че правото наше е, твърдим,
като егоистично
се възползваме
пак от своите хора любими,
толкова безпринципно
и отпадаме
сами, без нужда от падане.
© Весела Найденова Todos los derechos reservados