6.07.2015 г., 10:55

Равновесие

580 0 0

РАВНОВЕСИЕ

 

Понякога на крака да стоим

ни е толкова трудно,

без да падаме,

дори и прави да останем,

някак винаги успешно

се нараняваме

в един тъй яростен миг от думи,

казани безсмислено

и съжаляваме,

след това и да си простим,

както би следвало,

не успяваме

и погледи свъсени броим

с наслада и умело

се залъгваме,

че правото наше е, твърдим,

като егоистично

се възползваме

пак от своите хора любими,

толкова безпринципно

и отпадаме

сами, без нужда от падане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...