РАВНОВЕСИЕ

Понякога на крака да стоим

ни е толкова трудно,

без да падаме,

дори и прави да останем,

някак винаги успешно

се нараняваме

в един тъй яростен миг от думи,

казани безсмислено

и съжаляваме,

след това и да си простим,

както би следвало,

не успяваме

и погледи свъсени броим

с наслада и умело

се залъгваме,

че правото наше е, твърдим,

като егоистично

се възползваме

пак от своите хора любими,

толкова безпринципно

и отпадаме

сами, без нужда от падане.