28 ago 2014, 22:00

Равновесие

  Poesía
863 0 7

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.

Какво, че през годините се скитаме
от сенки и случайности разнищени?!
"Защо сме тук" - дали ще се запитаме,
преди да се завърнем пак към Нищото!?

Какво е ден и нощ, какво е истина?
Познали, не разбрали и изплакали
житейските морета, пак пречистени,
ще се завърнем в земния спектакъл.

Ще се стремим, с изнервящо безсъние,
да задържим минутата красива.
Звездите са прекрасни на разсъмване,
защото безнадеждно си отиват.

И пак ще се открием в глас на ехото,
което неизменно ни повтаря,
че някой ден, безумното човечество
ще се научи как да спре пожарите.

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е след края,
оставяме и носим отпечатъци
и приказки измисляме за Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми!Поздрави!
  • Хм... стихът ми хареса, макар че моята философия е маааалко по-различна.
    Хареса ми, провокира мислене, въздейства, а това е чудесно!
    Поздрави!
  • "Защо сме тук" - важен въпрос. Трябва да се доверяваме повече на интуицията си, за да разберем мисията си. Който не успее - на поправителен. Светът е пълен с ученици напуснали училище. А Раят е за отличниците.
    Дано дойде по-скоро денят, в който безумното човечество ще се вразуми.
    Хубава приказка си спратнла. Допада ми философията ти.
  • "Звездите са прекрасни на разсъмване,
    защото безнадеждно си отиват."
    Прекрасен стих!
  • Въпроси, водещи към дълбоко, философско мислене задаваш, Вики!

    И споделям, че:
    "Животът милостив е, че е кратък"

    Поздравявам те за хубавия стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...