Aug 28, 2014, 10:00 PM

Равновесие

  Poetry
859 0 7

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.

Какво, че през годините се скитаме
от сенки и случайности разнищени?!
"Защо сме тук" - дали ще се запитаме,
преди да се завърнем пак към Нищото!?

Какво е ден и нощ, какво е истина?
Познали, не разбрали и изплакали
житейските морета, пак пречистени,
ще се завърнем в земния спектакъл.

Ще се стремим, с изнервящо безсъние,
да задържим минутата красива.
Звездите са прекрасни на разсъмване,
защото безнадеждно си отиват.

И пак ще се открием в глас на ехото,
което неизменно ни повтаря,
че някой ден, безумното човечество
ще се научи как да спре пожарите.

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е след края,
оставяме и носим отпечатъци
и приказки измисляме за Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми!Поздрави!
  • Хм... стихът ми хареса, макар че моята философия е маааалко по-различна.
    Хареса ми, провокира мислене, въздейства, а това е чудесно!
    Поздрави!
  • "Защо сме тук" - важен въпрос. Трябва да се доверяваме повече на интуицията си, за да разберем мисията си. Който не успее - на поправителен. Светът е пълен с ученици напуснали училище. А Раят е за отличниците.
    Дано дойде по-скоро денят, в който безумното човечество ще се вразуми.
    Хубава приказка си спратнла. Допада ми философията ти.
  • "Звездите са прекрасни на разсъмване,
    защото безнадеждно си отиват."
    Прекрасен стих!
  • Въпроси, водещи към дълбоко, философско мислене задаваш, Вики!

    И споделям, че:
    "Животът милостив е, че е кратък"

    Поздравявам те за хубавия стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...