28.08.2014 г., 22:00

Равновесие

860 0 7

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.

Какво, че през годините се скитаме
от сенки и случайности разнищени?!
"Защо сме тук" - дали ще се запитаме,
преди да се завърнем пак към Нищото!?

Какво е ден и нощ, какво е истина?
Познали, не разбрали и изплакали
житейските морета, пак пречистени,
ще се завърнем в земния спектакъл.

Ще се стремим, с изнервящо безсъние,
да задържим минутата красива.
Звездите са прекрасни на разсъмване,
защото безнадеждно си отиват.

И пак ще се открием в глас на ехото,
което неизменно ни повтаря,
че някой ден, безумното човечество
ще се научи как да спре пожарите.

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е след края,
оставяме и носим отпечатъци
и приказки измисляме за Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!Поздрави!
  • Хм... стихът ми хареса, макар че моята философия е маааалко по-различна.
    Хареса ми, провокира мислене, въздейства, а това е чудесно!
    Поздрави!
  • "Защо сме тук" - важен въпрос. Трябва да се доверяваме повече на интуицията си, за да разберем мисията си. Който не успее - на поправителен. Светът е пълен с ученици напуснали училище. А Раят е за отличниците.
    Дано дойде по-скоро денят, в който безумното човечество ще се вразуми.
    Хубава приказка си спратнла. Допада ми философията ти.
  • "Звездите са прекрасни на разсъмване,
    защото безнадеждно си отиват."
    Прекрасен стих!
  • Въпроси, водещи към дълбоко, философско мислене задаваш, Вики!

    И споделям, че:
    "Животът милостив е, че е кратък"

    Поздравявам те за хубавия стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...