17 dic 2004, 2:24

Рая

  Poesía
2.1K 0 1
Нещо красиво се случва вътре в мен,
някакво чувство прекрасно се прокардва,
чувствам се хипнотизиран,
чувствам се парализиран,
открих рая.

Само когато се загубя в душата ти,
откривам и моята - сбор от телата ни,
само когато се загубя в душата ти,
намирам ключа и отварят се сърцата ни.

Бих открил хиляди причини, поради които да съм с нея,
и заради всяка една от тях бих останал с нея до края.
Задръж ме в прегръдките си,
задръж ме в сърцето си -
вътре в теб е раят.

Чувствам как се запълва празнината в теб,
как желая заедно с тези чувства и аз да се промъкна в теб.
сърцето беше замряло като в сън блед,
толкова дълго бях без теб,
чувствам се като в рая .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...