Dec 17, 2004, 2:24 AM

Рая

  Poetry
2.1K 0 1
Нещо красиво се случва вътре в мен,
някакво чувство прекрасно се прокардва,
чувствам се хипнотизиран,
чувствам се парализиран,
открих рая.

Само когато се загубя в душата ти,
откривам и моята - сбор от телата ни,
само когато се загубя в душата ти,
намирам ключа и отварят се сърцата ни.

Бих открил хиляди причини, поради които да съм с нея,
и заради всяка една от тях бих останал с нея до края.
Задръж ме в прегръдките си,
задръж ме в сърцето си -
вътре в теб е раят.

Чувствам как се запълва празнината в теб,
как желая заедно с тези чувства и аз да се промъкна в теб.
сърцето беше замряло като в сън блед,
толкова дълго бях без теб,
чувствам се като в рая .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...