21 dic 2006, 6:20

Раят Дойде

  Poesía
673 0 2
Раят Дойде

О, колко време ви отне
Да газите, да се блъскате и да мачкате
Да погубвате цели светове
Да продъжлавате да се изтребвате
За вас светът е недостоен
Имаше моменти, в които бе разбит
Дори не мога да съм спокоен
И да се наслаждавам на живота в този вид

О, колко пъти се преповтаряхме
Един бе прав, но всички пак грешим
И последните врати затваряхме
За да не можем повече да се сдобрим
За нас, светът беше вече загубен
Потънал в безсмислици и печал
Моя зов за нов живот бе прокуден
Но не само аз се бях предал

Запази си съмнението (раят дойде)
Запази си отегчението (раят дойде)
Запази си общението (раят дойде)
Запази и приключението (раят дойде)

О, колко хора бяха загинали
Под развалините на стария си живот
Тук погребахме всички починали
От смелостта да станат народ
За всички слънцето свети само нощем
Когато имаш смелост да се вгледаш
И тогава с вик, яростен и мощен
Оставяйки следа, пак да изчезнеш

Запази си спокойствието (раят дойде)
Запази си търпението (раят дойде)
Запази си страданието (раят дойде)
Запази и преклонението (раят дойде)

Ей, хора, не виждате ли, как всичко загива
Как живот води към следата, идваща от градината дива
Не виждате ли, как пътя мъглив
Как светът ви става сив
Как животът красив изчезва
Ей, хора, не осъзнавате ли, как смъртта ви застига
Вашия живот е прочетена книга
Не виждате ли себе си поне
Когато всеки умре
И болката се загуби в теб
Раят дойде

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...