Dec 21, 2006, 6:20 AM

Раят Дойде 

  Poetry
593 0 2
Раят Дойде О, колко време ви отне Да газите, да се блъскате и да мачкате Да погубвате цели светове Да продъжлавате да се изтребвате За вас светът е недостоен Имаше моменти, в които бе разбит Дори не мога да съм спокоен И да се наслаждавам на живота в този вид О, колко пъти се преповтаряхме Един бе прав, но всички пак грешим И последните врати затваряхме За да не можем повече да се сдобрим За нас, светът беше вече загубен Потънал в безсмислици и печал Моя зов за нов живот бе прокуден Но не само аз се бях предал Запази си съмнението (раят дойде) Запази си отегчението (раят дойде) Запази си общението (раят дойде) Запази и приключението (раят дойде) О, колко хора бяха загинали Под развалините на стария си живот Тук погребахме всички починали От смелостта да станат народ За всички слънцето свети само нощем Когато имаш смелост да се вгледаш И тогава с вик, яростен и мощен Оставяйки следа, пак да изчезнеш Запази си спокойствието (раят дойде) Запази си търпението (раят дойде) Запази си страдан ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Random works
: ??:??