21.12.2006 г., 6:20

Раят Дойде

675 0 2
Раят Дойде

О, колко време ви отне
Да газите, да се блъскате и да мачкате
Да погубвате цели светове
Да продъжлавате да се изтребвате
За вас светът е недостоен
Имаше моменти, в които бе разбит
Дори не мога да съм спокоен
И да се наслаждавам на живота в този вид

О, колко пъти се преповтаряхме
Един бе прав, но всички пак грешим
И последните врати затваряхме
За да не можем повече да се сдобрим
За нас, светът беше вече загубен
Потънал в безсмислици и печал
Моя зов за нов живот бе прокуден
Но не само аз се бях предал

Запази си съмнението (раят дойде)
Запази си отегчението (раят дойде)
Запази си общението (раят дойде)
Запази и приключението (раят дойде)

О, колко хора бяха загинали
Под развалините на стария си живот
Тук погребахме всички починали
От смелостта да станат народ
За всички слънцето свети само нощем
Когато имаш смелост да се вгледаш
И тогава с вик, яростен и мощен
Оставяйки следа, пак да изчезнеш

Запази си спокойствието (раят дойде)
Запази си търпението (раят дойде)
Запази си страданието (раят дойде)
Запази и преклонението (раят дойде)

Ей, хора, не виждате ли, как всичко загива
Как живот води към следата, идваща от градината дива
Не виждате ли, как пътя мъглив
Как светът ви става сив
Как животът красив изчезва
Ей, хора, не осъзнавате ли, как смъртта ви застига
Вашия живот е прочетена книга
Не виждате ли себе си поне
Когато всеки умре
И болката се загуби в теб
Раят дойде

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...